Атеистичната пропаганда на Дойче веле
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Да крещиш „ Няма господ! “ и „ Религията е опиат за народите! “, несъмнено, е тип атеистична агитация, само че има и по-префинени способи да го набиваш в главите на хората. Ето по какъв начин, да вземем за пример, го вършат в „ Дойче веле “.
Вземат от някоя си Карин Бенш и с огромни букви означават заглавието:
Трябва ли Исус безусловно да бъде бял?
След това ползват в детайли и назидателно подзаглавие, с цел да бъде ясно през цялото време каква е тезата, защо ще се приказва, та да не се обърка някой по-вятърничав четец:
Исус може да бъде изобразен с всяко лице и всеки цвят на кожата, счита африканският художник Леонард Катеете. Неговият Исус е черен – с цел да го почувстват по-близък християните в Африка
Види се, Христос наподобява по този начин, както Сам е отпечатал облика си на Убруса, единствено в домогванията на империалистите. „ В продължение на епохи – написа в публикацията – художниците са изобразявали Божия наследник със светла кожа и светлокафява коса. В хиляди картини, най-различни изображения и детски библии Исус постоянно е бил бял човек, до момента в който за Леонард Катеете не е “. И написа още: „ Белите мисионери и колонизаторите от Европа пренесли преди време своя бял Исус в Африка и този облик е надълбоко затвърден в съзнанието на мнозина “. Това, несъмнено, е кофти, тъй като е непознато на африканската просвета и на африканската душа. Далеч по-добре е негрите да боравят с един Богочовек, който наподобява като тях. Така ще е по-удобно за всички.
Какво ни споделя публикацията? Казва ни все хубави неща – че всички са деца Божии, че Христос е нещо толкоз красиво и положително, че всеки има право да го обича с цялата си душа, а най-лесно се обича познатото, себеподобното. За белите – бял Христос; за черните – черен; за гейовете – гей. Не, не се шокирайте, съществува сходна идея, единствено че тя се отнася до Бог Отец, което в последна сметка не е основна разлика. Друга в същата медия – DW – под заглавие „ Бог би трябвало да е безполов “ развива разсъжденията на членовете на немското Католическо (забележете!) младежко сдружение, че е редно цивилизованият човек да мисли за Бог като за трансдженсър. Младите католици взели решение да „ разрушат стереотипната визия за Бог като „ светлокож прошарен дъртак “ и в бъдеще да употребяват термина „ Бог+ “. „ Всяка визия за божия облик има право на битие – споделя председателката на Католическото младежко сдружение Юлия Нидермайер. – Смятаме, че визията за Бога като остарял светлокож човек от мъжки пол, която към момента доминира у мнозина, е прекомерно примитивна “.
Разбира се, че да мислиш Бог Отец за нещо като Дядо Коледа е жалко и едва ли има естествен православен, който да си го показва по този начин. Единственото изобразимо лице на Троицата е Бог Слово и то като Богочовек, откакто е приел и нашата природа, с цел да я богоуподоби. Вярно е, че постоянно можем да забележим икони на Св. Троица „ Отчество “ (когато Бог Син като Христос е в скута на Бог Отец като белобрад мъж) и „ Съпрестолие “ (когато са един до различен на престоли и Св. Дух е сред и над тях като гълъб), само че тези сюжети не са канонични. Каноничните сюжети за обрисуване на Св. Троица са два: Богоявление при кръщаването на Христос в Йордан от Иоан Предтеча и Старозаветната троица на Рубльов, изобразяващи трите ангела, явили се на Авраам под Мамврийския дъб на път за Содом и Гомора. Да, визията за Бог Отец като белобрад дъртак е примитивна, спор няма, само че каква се явява визията за Него като за „ Бог+ “?
И в случай че „ всяка визия за Божия облик има право на битие “, както твърди младата католичка Нидермайер, то изцяло законно е и Летящото спагетено страшилище на пастафарианците.
Как можеш да си представиш, че Христос е бил чернокож! Навремето се смеехме, че както Нетфликс филмира всички исторически персони като негри (последната е Птолемейката Клеопатра), по този начин ние ще създадем римейк на Шака Зулу (помните оня сериал за краля на зулусите в Южна Африка) и основната роля ще се извършва от Долф Лундгрен или Арнолд Шварценегер.
Да си представяш Христос като чернокож, значи да мислиш и Богородица като негърка (не че художникът Катеете не я мисли), затова чернокож да е и цар Давид, и Соломон, и Авраам, и Исаак, и Яков. Само че е известно, че негрите произлизат от сина на Ной Хам, до момента в който всички прародители на Христос по човешка линия идват от Сим, поради което и до през днешния ден ги назовават „ семити “. Ние, европейците, пък идваме от Яфет. Що се отнася до другата линия в произхода на Христос – отческата – за там също няма сведения да са били негри.
Няма подозрение по какъв начин е изглеждал Христос. Евсевий Кесарийски споделя по какъв начин един път царят на Едеса Абгар, болен от проказа, изискал да види Господ, само че защото нямал сили да иде при Него, пратил художници да го нарисуват. Те обаче не се справили и като видял това, Христос умил лицето си, изтрил се с забрадка (убрус) и откакто обликът му се отпечатал на нея, пратил го на цар Абгар. И на убруса не се е отпечатал никакъв чернокож.
Работата обаче не е там. Не е в толерантността, не е в правото на всеки да си показва Бог както си желае. Да си представяш нещо както си искаш, значи, че това нещо е измислено, че не е съществувало в реалност и че твоята фикция не е с нищо по-лоша от фантазията на който и да било другиго. Ето това е скритото обръщение на публикацията: Христос не е историческа персона, не е исторически факт; Христос е небивалица . Той е красива легенда, сантиментална притча на човешката фантазия за положително и истина. Но на човешката. Субектът е индивидът. Всичко става в неговата глава. Извън нея няма нищо – единствено бабини деветини.
Щом Христос в никакъв случай не е съществувал, то можем да си го представяме както ни е най-удобно, както ни е най-леко и най-приятно. Тоест вярата на християните – „ …Който поради нас индивидите и поради нашето избавление слезе от небесата и се въплъти от Духа светаго и Дева Мария и стана човек, и бе разпнат за нас при Понтия Пилата и страда и бе погребан… “ – не е нищо повече от красива фикция, която всеки може да преработва съгласно личните си желания.
Ето това ни споделят сътрудниците от „ Дойче веле “: Христос е небивалица, в никакъв случай не е съществувал действително.
Да благодарим на сътрудниците от „ Дойче веле “ за журналистическата сръчност и за вещата операция, само че единствено апелирам да не ми се споделя, че не се води проведена война против християнството и Църквата. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Да крещиш „ Няма господ! “ и „ Религията е опиат за народите! “, несъмнено, е тип атеистична агитация, само че има и по-префинени способи да го набиваш в главите на хората. Ето по какъв начин, да вземем за пример, го вършат в „ Дойче веле “.
Вземат от някоя си Карин Бенш и с огромни букви означават заглавието:
Трябва ли Исус безусловно да бъде бял?
След това ползват в детайли и назидателно подзаглавие, с цел да бъде ясно през цялото време каква е тезата, защо ще се приказва, та да не се обърка някой по-вятърничав четец:
Исус може да бъде изобразен с всяко лице и всеки цвят на кожата, счита африканският художник Леонард Катеете. Неговият Исус е черен – с цел да го почувстват по-близък християните в Африка
Види се, Христос наподобява по този начин, както Сам е отпечатал облика си на Убруса, единствено в домогванията на империалистите. „ В продължение на епохи – написа в публикацията – художниците са изобразявали Божия наследник със светла кожа и светлокафява коса. В хиляди картини, най-различни изображения и детски библии Исус постоянно е бил бял човек, до момента в който за Леонард Катеете не е “. И написа още: „ Белите мисионери и колонизаторите от Европа пренесли преди време своя бял Исус в Африка и този облик е надълбоко затвърден в съзнанието на мнозина “. Това, несъмнено, е кофти, тъй като е непознато на африканската просвета и на африканската душа. Далеч по-добре е негрите да боравят с един Богочовек, който наподобява като тях. Така ще е по-удобно за всички.
Какво ни споделя публикацията? Казва ни все хубави неща – че всички са деца Божии, че Христос е нещо толкоз красиво и положително, че всеки има право да го обича с цялата си душа, а най-лесно се обича познатото, себеподобното. За белите – бял Христос; за черните – черен; за гейовете – гей. Не, не се шокирайте, съществува сходна идея, единствено че тя се отнася до Бог Отец, което в последна сметка не е основна разлика. Друга в същата медия – DW – под заглавие „ Бог би трябвало да е безполов “ развива разсъжденията на членовете на немското Католическо (забележете!) младежко сдружение, че е редно цивилизованият човек да мисли за Бог като за трансдженсър. Младите католици взели решение да „ разрушат стереотипната визия за Бог като „ светлокож прошарен дъртак “ и в бъдеще да употребяват термина „ Бог+ “. „ Всяка визия за божия облик има право на битие – споделя председателката на Католическото младежко сдружение Юлия Нидермайер. – Смятаме, че визията за Бога като остарял светлокож човек от мъжки пол, която към момента доминира у мнозина, е прекомерно примитивна “.
Разбира се, че да мислиш Бог Отец за нещо като Дядо Коледа е жалко и едва ли има естествен православен, който да си го показва по този начин. Единственото изобразимо лице на Троицата е Бог Слово и то като Богочовек, откакто е приел и нашата природа, с цел да я богоуподоби. Вярно е, че постоянно можем да забележим икони на Св. Троица „ Отчество “ (когато Бог Син като Христос е в скута на Бог Отец като белобрад мъж) и „ Съпрестолие “ (когато са един до различен на престоли и Св. Дух е сред и над тях като гълъб), само че тези сюжети не са канонични. Каноничните сюжети за обрисуване на Св. Троица са два: Богоявление при кръщаването на Христос в Йордан от Иоан Предтеча и Старозаветната троица на Рубльов, изобразяващи трите ангела, явили се на Авраам под Мамврийския дъб на път за Содом и Гомора. Да, визията за Бог Отец като белобрад дъртак е примитивна, спор няма, само че каква се явява визията за Него като за „ Бог+ “?
И в случай че „ всяка визия за Божия облик има право на битие “, както твърди младата католичка Нидермайер, то изцяло законно е и Летящото спагетено страшилище на пастафарианците.
Как можеш да си представиш, че Христос е бил чернокож! Навремето се смеехме, че както Нетфликс филмира всички исторически персони като негри (последната е Птолемейката Клеопатра), по този начин ние ще създадем римейк на Шака Зулу (помните оня сериал за краля на зулусите в Южна Африка) и основната роля ще се извършва от Долф Лундгрен или Арнолд Шварценегер.
Да си представяш Христос като чернокож, значи да мислиш и Богородица като негърка (не че художникът Катеете не я мисли), затова чернокож да е и цар Давид, и Соломон, и Авраам, и Исаак, и Яков. Само че е известно, че негрите произлизат от сина на Ной Хам, до момента в който всички прародители на Христос по човешка линия идват от Сим, поради което и до през днешния ден ги назовават „ семити “. Ние, европейците, пък идваме от Яфет. Що се отнася до другата линия в произхода на Христос – отческата – за там също няма сведения да са били негри.
Няма подозрение по какъв начин е изглеждал Христос. Евсевий Кесарийски споделя по какъв начин един път царят на Едеса Абгар, болен от проказа, изискал да види Господ, само че защото нямал сили да иде при Него, пратил художници да го нарисуват. Те обаче не се справили и като видял това, Христос умил лицето си, изтрил се с забрадка (убрус) и откакто обликът му се отпечатал на нея, пратил го на цар Абгар. И на убруса не се е отпечатал никакъв чернокож.
Работата обаче не е там. Не е в толерантността, не е в правото на всеки да си показва Бог както си желае. Да си представяш нещо както си искаш, значи, че това нещо е измислено, че не е съществувало в реалност и че твоята фикция не е с нищо по-лоша от фантазията на който и да било другиго. Ето това е скритото обръщение на публикацията: Христос не е историческа персона, не е исторически факт; Христос е небивалица . Той е красива легенда, сантиментална притча на човешката фантазия за положително и истина. Но на човешката. Субектът е индивидът. Всичко става в неговата глава. Извън нея няма нищо – единствено бабини деветини.
Щом Христос в никакъв случай не е съществувал, то можем да си го представяме както ни е най-удобно, както ни е най-леко и най-приятно. Тоест вярата на християните – „ …Който поради нас индивидите и поради нашето избавление слезе от небесата и се въплъти от Духа светаго и Дева Мария и стана човек, и бе разпнат за нас при Понтия Пилата и страда и бе погребан… “ – не е нищо повече от красива фикция, която всеки може да преработва съгласно личните си желания.
Ето това ни споделят сътрудниците от „ Дойче веле “: Христос е небивалица, в никакъв случай не е съществувал действително.
Да благодарим на сътрудниците от „ Дойче веле “ за журналистическата сръчност и за вещата операция, само че единствено апелирам да не ми се споделя, че не се води проведена война против християнството и Църквата. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ